13 юли 2010

Без-шепнеща

V.K. Photography



А дните ми толкова дълги не съм свикнала да бъдат.

В живота ми само изгреви да има отдавна не е било.

И един залез нямаше дори... скрит беше и само червеното му в очите ми играеше.

Но нощите тихи бяха, спокойни... със звездите само над нас и едно гушкащо чувство.


А думите преливат,

преливат от А до Я,

преливат от черно до бяло,

преливат с мен до теб

и тях с мен,

с него до мен

и аз с нея,

и той зад мен,

а аз пред нея,

и с вас до мен,

и аз сама,

а аз сама... сама и... аз

преливам ли, преливам...


Душата ми се наводнява!