00.54ч, а компютърът даже не е включен.
July morning ще е на покрива на съседния блок след по-малко от 5 часа.
Или пък 6...
А преди минути само беше Фрида,
нашата Фрида.
И след час щеше да е нашето кафе, което мирише на актьори.
Нощта е пропита от допира на устните му в мастилените ми въздишки,
от екстазното във въздуха,
от мириса на нагон,
от сгъстения дъх между телата ни,
от липсата на кислород в умовете ни,
от наличието на любов в клетките ни,
от нажежаващата страст в уморените ни очи.
Уморени да се взират в другия,
в капките роса по миглите му.
Малки са часовете на нощта, когато похотта ме/те покорява.
А каква ли драма ще е утре...?!
Драма – драматизъм – драматургия!
Сласт – страх – страст!
Тъмно е.
В мен си.
Край!
Публикувани по светло, голи размисли на едно среднощно тяло
