Жена в кимоно: Когато се завърне моят самурай...
Аз дълго съм го очаквала...
Идва...
Прибирам меча му.
Почиствам доспехите...
И съм тиха...
Улавям китките му и отнемам силата им...
После той ме отнема от самата мен...
Отнема първо гласните ми струни
Излочва сладостно песента ми...
Отхапва изстръпналите ми устни и преглъща думите ми,
После избожда очите ми и сплита миглите им –
запомням само неговия лик –
с острието на езика разсича моята гръд,
разплита смиреното ми сърце
и го подхвърля на изгладнелите си кучета,
разсъблича изрисуваното ми лице
и оглежда своето – истинско,
последно отнема името ми...
И аз го забравям завинаги...
Той остави върху устните ми тайните си...
Върху ръцете ми – желанието си...
По гръбнака ми изписа своята история,
върху коленете ми нашите спомени,
по ходилата ми нашето бъдеще...
Той е всеки и никой...
Този и не самият Той.
Росица Обрешкова
