На завист ми мирише.
Задушава ме.
Чудя се какво се случва, оглеждам се, търся.
Не мога да понасям -
миризмата не мога,
теб не мога,
вас още по-малко.
Тръгвам си по пътя и те виждам,
злобно се прокрадваш,
тихо се примъкваш,
седиш и наблюдаваш,
плюеш,
съскаш,
змия!
Вкусът на злобата по езика си усещам.
Отравяш ме.
Тровиш ме с приказките си,
тровиш ме с поздравите си,
с лицемерието си ме тровиш,
със злобата си ме заливаш.
Като че аз съм ти виновна,
че ти не си това, което ти се иска да си!
И себе си крия,
себе си от теб разделям,
разделям по линии и тротоари,
разделям през връзки и мрежи,
махам се, изоставям те.
Крия лицето си в косата ми.
Нея пък във вятъра скривам.
Тялото ми дрехите крият.
А тях с тъмнината на своя ред скривам.
Думите си с тишина крия.
Музиката си пък в шум скривам.
Пиесите си сред милиони бели листа крия.
Любовта си в себе си крия.
А мен самата в блясъка на очите му крия.
Само да съм далеч от теб.
Само да не се доближаваш до това, което обичам.
Защото крадеш и разрушаваш,
опетняваш и разваляш.
Нищо свято не почиташ.
Любовта крадеш и своя я наричаш.
Същността му крадеш и в нещо изкуствено го превръщаш.
Чувства крадеш и в лъжа ги пременяш.
Изречения крадеш и безмилостно думите им разместваш.
Смисъла им погубваш.
Него взимам и го скривам.
Очите му в своите прибирам.
Допирът му в ръцете си притаявам.
Гласът му под кожата си събирам.
Спомените му на клепките си изрисувам.
Вълненията му в косите си утешавам.
Него в себе си прибирам
и в едно с него избягвам,
далеч от теб –
предател/ка!
