Представи си, че го виждаш в някой бар.
Той е развеселен, далеч не подпийнал обаче, просто превъзбуден.
Разкопчал е първите няколко копчета на ризата си, смее се, прегръща някакви хора, забавлява се.
Ти си с някакви други пък хора, с изтупани дрешки си, с тъмен грим около очите, с най-доброто си настроение.
Той те забелязва, ти не отделяш очи от него, разлика между вас не се вижда, не се усеща, едно сте, а въздухът гори.
Гориш и ти, а синьото му хваща кафявото ти, гори и той.
Горя ли, горя, а моето кафяво с неговото кафяво се слива, той ме опиянява, превзема.
Край! Изгори ме. Изчезнах... в него.
Та идва той и ти говори, нежно по коляното те докосва, случайно уж, говори ти все по-близо, усещаш сладкия му дъх... какво ли е пил?
Спираш да го слушаш, а и той май несвързано говори, оглежда лицето ти – скулите, очите, челюстта ти, погледът си на устните ти спира, облизва се неволно.
Тук не издържаш, изправяш се, извинение си търсиш чист въздух да вдишаш, сладостта в дъха му вече те замайва. Изправяш се и минаваш покрай него, отъркваш задните си части в бедрото му, ръката му по кръста ти се плъзва, гласа му до теб долита, пита дали компания искаш, сама си щяла да се справиш, отговаряш.
Кръвта във вените ти пулсира, себе си не можеш да познаеш в огледалото, лицето ти съвсем различно е, а ти желаеш ли, желаеш, прималява ти от желание, трепериш от желание, безсилна си от желание.
Връщаш се при него, а той на танц кани те. На разстояние е, леко се приближава, докосва те бързо, ръцете му като сън по теб се намират, притискаш се в него все повече, прегръща те все повече, притискаш се по-яростно, прегръща те по-яростно, чувстваш го целия и навсякъде, ръцете му сякаш ще счупят костите ти, очите ти сякаш ще го изядат.
Какво е пил? Защо дъхът му е толкова сладък? Защо искаш да го опиташ? Защо го опитваш? Защо не се дърпаш? Защо по-близо го притегляш? Защо не те пуска? Защо не бягаш? Защо не бяга той? Нали до скоро това правеше? Нали до скоро бягаше! Защо сега те съблича? Защо пред него се събличаш? Защо гола го гледаш? Защо гола оставаш пред голия него? Защо душите си голи така на показ изкарвате? Защо себе си не пазите? Защо тях поне не скриете, ако телата не можете да контролирате?
И защо ти говоря за синьото му, когато неговото кафяво вече мое е, когато неговите ръце вече мои са, когато той в леглото ми вместо мен спи, когато той в сънищата ми тършува, когато той мръсните си мисли с моите думи пише...?
