Разум.
А какво е разумът?
Разум ли е да пропускам шансове?
Или разумът е да рискувам?
Разум ли е да се плаша от една нищо и никаква си пиеса?
Разум ли е да чета за белези и да вярвам сляпо?
Разум ли е да се страхувам от една мила 30-и-няколко-годишна жена?
Да се плаша от... може би... най-добрия й приятел?
Не е разум... не може това да е разумът.
Не може разумът да се крие в думите на тях двете.
Не може разумът да отеква в ехото на гласа му.
Няма разум тук.
Далеч не е разум да отнема възможността на едно момиче да се докосне до мечтата си.
Отново. За малко.
Обаче май и не е разум да го желая.
По дяволите разума!
Отивам да сънувам!
