Обичам, когато се качвам в тролеите и на седалката срещу мен хубавци седят, и погледа си не могат да свалят. Обичам, когато уж не им пука, но очакват до тях да седна. Когато в телефона си ровят, но с периферното си зрение ме гледат. Обичам, когато нарочно се изправям и за миг пред тях се мярвам. Когато стават да слязат и нехайно дъвката си дъвчат. Обичам, когато се правят, че не усещат как оглеждам ги от горе до долу. Когато ме изпиват, а аз с периферното си зрение следя ги. Обичам, когато погледа им хвана и смутено го отместват. Обичам, когато слизат две спирки преди мен. Когато знаят, че ги гледам. Когато тръгват бавно. Обичам, когато в очите ми ме погледнат. Обичам, когато ми се усмихнат и признаят, че са ме пожелали. Обичам, когато в очите им погледна. Обичам, когато се усмихна и призная, че с удоволствие бих им се дала.
