Разказвам, а думите ми в глух шепот губят се.
Разказвам, а реалността тиха около мен изтънява.
Образи далечни се преплитат –
образи на завист, образи на неприязън
от вътре ме разяждат.
Образи на приятелство, образи на душа сродна,
образи с име единствено, образи на читателката на Отнесена,
образ на момичето, момичето, което мен първа започна да разчита.
Тя!
Образи на Любов изникват, образи различни –
образи тъмни, образи светли,
образи тъмнооки, образи синеоки,
образи чужди, образи по-лични,
образи подир образи
думите ми крадат,
мечтите ми взимат,
спомен от мен да имат.
Крадат!
Ходя, а земята потреперва под краката ми.
Гледам, а светът потрепва през погледа ми.
Вървя напред, вървя, губя се.
Далечен образ виждам –
мъж непознат и висок.
Приближавам се –
не, момче е.
Очите ми премрежват се,
не мога да го видя. Не мога.
Насочва ме. След него вървя.
Вървя и обикалям.
Оранжево е, а след това черно.
Малко червено е, малко синьо.
Вървя и на цветя ми мирише.
Вървя, той носи ги със себе си.
Червена роза.
С жълти и бели хризантеми.
2 седмици минават,
а той тях гледа,
а аз до него седя.
Червени астромерии,
много са, парят,
на огън приличат.
И оранжеви хризантеми.
И предизвикателност в очите ми.
И прегръдка за сбогом.
И меката материя, в която пръстите ми безпомощно се впиха.
И бързото му дръпване.
И учудването му.
И “какво правиш?”,
та ние сега започваме.
И... и... и така!
А момчето върви и спира.
Поглежда ме и пита –
Лале ли си? Зюмбюл ли си?
Зюмбюл съм – казвам му,
бял и нежен. В твоите ръце крия се и възхищение разказвам ти в горещите дни, и красота показвам ти в прохладните нощи.
Лале си – говоря му,
жълто и нежно. На сетивата ми нашепваш с дъх, че перфектният любовник си ми, че чар и слънце в теб се крият.
За ръка ме хваща,
този път той,
и нагоре към звездите ме води.
В свят негов ме допуска,
а аз очите му виждам да се смеят ли смеят.
Колко щастлив човек е!
Ах!... колко щастливо момче е!
И пътека една тясна,
а той ту изчезва,
ту в ръката ми неговата се озовава
и минавам покрай него,
покрай лицето му,
покрай нея,
покрай красотата й,
покрай родителите му,
покрай приятелите му,
покрай племенниците му,
покрай кучето му,
покрай миналото му,
покрай настоящето му,
покрай него,
до него,
с него,
в него.
Целият!
