16 април 2010

Април някак.... е на средата.

Април със своето начало... в неговите очи. Може би просто... защото майка ми беше до мен.

Април със своите прегръдки... в неговите ръце. Може би просто... защото винаги съм искала да го правя. Постоянно.

Април със своя разговор... в нейните букви. Може би просто... и аз като нея трябва да се оставя да ме разтърсят.

Април просто... със своето безмълвие... и моите безспирни опити да създам нещо... а то – само тракане на клавиши!

Край.