... как когато се събудя, навън мрак е още.
... как когато съблека се, града светлина го облива.
... как когато вдишам, тялото ти във водовъртеж попада.
... как когато издишам, в косите ти топъл полъх се прокрадва.
Нека да покажа как в очите ми слънцето се отразява.
Нека ти покажа как миглите ми бузата ти галят.
Нека ви разкажа колко прекрасен умее да бъде и как с гласа си омагьосва... с монолозите си как унася, как се чудиш играе ли, той ли е. За любовта как говори, нека ви покаже, детската си усмивка нека ви разкаже. В тъмнината да ви научи да виждате позволете му да ви покаже, единствено на лицето му цялата светлина отдайте. Тялото си нека ви разкаже, тялото ви нека му покажете.
Защото аз позволих му... и цяла нощ не спах – той, тих, в тъмнината до мен беше... невидим, с гласа си в косите ми чертаеше историята си.
... как тялото си не напряга.
... как ръцете му силни са...
... а очите – влажни.
... как... как... просто как!
