Не ми харесва,
защото не го правя по принцип.
Не давам апарата си на непознати.
Не гледам в очите им,
не се взирам в тях.
Не говоря с непознати.
Не стоя близо до тях.
Не докосвам непознати.
Не танцувам на непознати.
А още по-малко пък не прегръщам непознати.
Но го направих...
По принцип не споделям на непознати.
Не изслушвам непознати.
Не си давам skype-а на непознати.
А още по-малко телефона.
Не пиша първа на непознати,
нито пък чакам отговор... от непознати.
Не излизам с непознати.
Не се качвам в колите им.
Не показвам на непознати къде живея.
Не съм откровена с непознати.
Но го направих.
По принцип не се доверявам на непознати.
По принцип не пиша за непознати,
не мисля за непознати.
Но и по принцип.. не аз оставам толкова непознатата.
И може би това присвиване в стомаха, което усещам, като чуя тази песен е... защото тя стана малко негова.
За Бога... защо говориш?
Защо не мълчиш?
Какво искаш... какво?
Защо ме лъжеш...
...пак?
Отново?
