Обичам да ми мирише на теб
Обичам в петолинието на твоята душа да рисувам.
Отпечатъците си обичам по твоите устни да оставям.
Очите ти обичам да затварям
и сънищата ти обичам да чета.
Обичам дъха ти с целувка да крада.
Обичам, когато пръстите ми единствено твоите коси усещат.
Обичам край мен да те чувствам и вътре в мен.
Но не обичам от времето да крада, за да бъда с теб.
Не обичам очите ми във вратата да са вперени.
Очакванията си не обичам да потискам.
Не обичам, когато безличен си,
когато песен за теб нямам.
Не обичам, когато нараняваш ме.
Не обичам, когато за теб боли ме.
Не обичам лице да нямаш.
От въздуха ми да не се нуждаеш не обичам.
Мразя, когато някой единствен цялата ме изпълва
и място за мен самата не оставя.
Мразя, когато думите ми краде и свой ги прави.
Когато мислите ми чете мразя и тях говори ми,
а не своите собствени.
Мразя, когато някой от слабостта, че желая го, възползва се.
Мразя красотата примесена с тъга да бъде.
Мразя тъжните си очи, когато ръцете ми ликуват.
Дъждът в очите си... понякога мразя.
