Ами аз винаги съм влюбена. Няма значение в кой или в какво, не мога да живея, ако не съм влюбена.
Аз съм много емоционална – обичам да се поддавам на емоциите си. Обичам да обичам, но и обичам да плача. Да... обичам да плача, олеква ми.
Но се страхувам от чуждите сълзи. Страхувам се, когато някой друг плаче... особено някой близък за мен човек. Не харесвам безсилието, че не знам какво да му кажа и как да му помогна.
Не обичам поезията, предпочитам прозата, но харесвам думата ‘’поезия’’ като понятие.
Аз имам песни за всички, почти всички, момчета, появи ли се в живота ми и оставили някаква следа. Но нямам песен за себе си.
Обичам всички сезони, но най харесвам пролетта. Любимото ми време е, когато мога да се разхождам по суитчър навън и със слънчеви очила.
Обичам зелените поляни. Винаги мечтая за снимки на тревата.
Обичам и синьото небе, обичам и кълбестите облаци. Перестите не ги харесвам.
Много обичам дъжда. Обичам да тичам в него, летния дъжд, онзи топлия. Обожавам го. Когато леко ръми... мечтая и да танцувам в проливен дъжд... но още не съм я сбъднала.
Обичам кейовете и мостовете. Мечтая да лежа на някой кей, да чувам прибоя на вълните и да броя звездите.
Когато бях малка, бяхме с баща ми, чичо ми и батко ми в една къща в Родопите. Бяхме изнесли на двора столове и гледахме звездите. Беше много тъмно... а те бяха безбройни.
Никога не съм виждала падаща звезда.
Има звезда, която кръстих на себе си и на една от големите ми детски любови.
За много момчета съм плакала.
Преживявала съм истинска депресия, но иначе животът ми е много щастлив.
Обожавам майка ми. Обичам я до болка. Казвам й всичко и й говоря за всичко.
Изпитвам неописуем страх да не изгубя баба ми. Приемам я за втора моя майка.
Все повече се убеждавам колко добър човек е баща ми и все по-често го повтарям.
Когато погледна една наша стара снимка, ми става мъчно, защото ми липсва... макар и да не искам да го призная.
В момента съм на границата да се разплача... а леля ми ни е на гости. Нея също много я обичам. Виждам себе си в нея. И съм щастлива, че приличам до толкова на нея.
Много обичам музиката. Изпадам в лудост, когато ми се наложи да остана без музика. А когато човек, който не харесвам, слуша моя любима песен, я ревнувам.
Влияя се от хората. Много успяха да ме научат да слушам определени неща.
Имам много мечти. Малки са и може би дори лесно-изпълними, но са безумно красиви.
Обожавам да танцувам. Танцувам от малка, но на танци се записах чак преди година и половина.
Имам голямо самочувствие, когато танцувам и мразя, когато не съм сред първите.
Злопаметна съм. А когато не харесвам някой, езикът ми умее да бъде много остър.
Иронична съм, понякога болезнено иронична за околните.
В пети или шести клас разплаках едно момиче, което не харесвах.
Но тогава и мен ме тормозеха, но никога не са ме разплаквали.
До 17 годишна не се бях разплаквала пред друг човек, освен пред родителите ми или роднините ми.
Имам около 3-4 месеца от живота ми, които като че са изтрити от съзнанието ми и нямам почти никакви спомени от тях. Само едни дълги разходки и болезнените нощи.
Обичам блога си. без него не мога да живея. Него също много го ревнувам. Не обичам хора, които използват мой думи без да признаят, че аз съм ги вдъхновила.
Аз винаги казвам от къде произтича вдъхновението ми... дори да го правя метафорично.
Обичам, когато танцувам пред хора. Усмихвам им се и обичам да събирам погледите им.
Не обичам да съм в периферията, но и не се чувствам достатъчна, за да бъда център на вниманието.
Не съм чела Малкият принц, нито Мечо пух.
Но съм чела Вероника решава да умре и 11 минути.
До преди 3 години не бях отваряла книга почти.
Сега чета дори нещата за училище, паралелно с още 1-2-3 книги по мой избор.
Обичам морето и пясъкът.
Вярвам, че в миналия си живот съм била арабка. Културата им пали неудържим интерес в мен, музиката им разиграва кръвта ми, а пустинята ме притегля с някаква магическа сила.
Страхувам се от природни бедствия и от извънземни.
И аз не съм пушила, не съм си и дръпвала дори. Но съм склонна, ако отида в Амстердам да пробвам. Дори го искам.
Не съм се и напивала... до онзи ден. Но тогава само ми се замая главата.
Понякога ми се е искало да се напия, за да ми паднат задръжките и да направя това, което искам, а не след това да съжалявам.
Страхувам се от интимността и малко са хората, с които не чувствам това притеснение.
Много плача, когато гледам филми. И не само филми – каквито и да е предавания.
Сега се харесвам повече от преди.
Много говоря. А когато мълча, това означава, че просто се притеснявам, не че не искам да говоря.
Аз не обичам токчетата. Като малка обувах обувките на мама, но никога не съм се харесвала с тях.
И сега, когато съм се вкъщи, я познавам, че тя върви по улицата, заради нейното специфично тракане.
Не се страхувам от високо, нито пък от тъмно, или пък от вода. Не съм се хващала да се страхувам от нещо специфично.
Но не харесвам клоуни.
И марионетки.
Не обичах сините очи. И още не ги обичам. Но обичам едни определени.
За сметка на това обожавам зелените.
Обичам Лиа. Не се чуваме с месеци, не се виждаме с години, но нея я обичам с всяка фибра на тялото си.
С най-добрата ми приятелка в началото не можехме да се понасяме. А после й се сърдех една година и не й проговорих. След време дойде период, в който всеки ден се карахме по няколко пъти.
Но сега не мога да живея без нея.
В повечето случаи първото ми впечатление е грешно.
Не харесвам училището си и до някъде съжалявам, че прекарах 5 години от живота си там.
Но след това като се замисля с колко важни хора се запознах омразата ми към него намалява.
И аз никога не съм правила голям пясъчен замък, нито пък истински снежен човек.
Много обичам кучетата и понякога не съм сигурна, че моето куче знае колко много го обичам.
Чувствам се като дете.
А на моменти се чувствам като зряла жена.
Спомням си уроците по английски преди години, но не мога да осъзная, че учителката ми вече я няма. Никога не осъзнах смъртта й. Лека й пръст.
Вярвам в раздялата. Поне в тази си възраст. Не мога да си представя, че ще живея с някой завинаги. По-склонна съм да вярвам, че всички, които идват в живота ми са тук, за да ме научат на нещо определено.
Вярвам и в съдбата. И в собствената ни сила да предизвикаме това, което искаме да се случи.
Обичам себе си, защото съм на мнение, че ако аз не се обичам и не се харесвам, няма кой друг да го прави.
Слаба съм, а понякога и сляпа. Просто когато искам някой... понякога жертвам себе си.
Обичам приятелите си и правя всичко за тях.
Лесно е да ме спечелиш за приятел, но е трудно да ме задържиш.
Не държа да нося маркови дрехи, но обожавам, когато съм облечена от Sabotage, Board shop и тн.
Много обичам кецове.
И съм влюбена в Джони Деп.
И аз обичам притъмнялото небе преди силна буря. Носи някакво могъщество.
Обичам и силните бури. Особено летните. Онези, които идват изведнъж, а когато си тръгнат, слънцето отново изгрява сякаш нищо не е станало.
Много харесвам народните танци, но съм много куца в тях.
Като дете винаги играех с по-големите.
Най-добрата ми приятелка от детските ми години беше с 4 години по-голяма от мен, а сего е зряла жена някъде в Кипър.
Не съм ходила на детска градина, защото не ми харесваше. Караха ме да ям. Но ходех на английска забавачка и обожавах мисис Тодорова.
Там слушахме Хъшове, гледахме Малкото пони и гонихме Сашо Чернев, за да го целуваме.
Помня, когато баба ме учеше на таблицата за умножение и аз бях седнала на земята, а тя лежеше на леглото до мен.
Имам много спомени, които не помня сами по себе си, но толкова пъти са ми разказвани, че вече не знам дали са в моята памет или са се изрисували от разказите.
Иска ми са да се казвам Алекс.
Майка ми е искала да ме кръсти Милена.
Обичам, когато чувам името си от устните, които желая да изпия.
И аз не показвам какво пиша на нашите. Знаят, че пиша, но не и какво. Не винаги съм сигурна, че ще разберат колко дълбоко е всичко, което казвам.
Повечето хора, на които съм писала, не са чели думите ми. Има някои определени, които са виждали отбрани неща, но никога всичко. Но обещах на най-близкия ми приятел, че ще събера всичко, което съм писала за него и ще му го покажа.
Още ме е страх дали няма да го нараня много, ако го направя.
Много исках да се науча да свиря на китара, когато бях много малка, но мама и тате не бяха успели да намерят играчка китара, за това Дядо Коледа ми донесе малко пиано. От тогава искам да се науча да свиря на истинско пияно, но мисля, че съм пълен музикален инвалид и няма да потръгне. Още не съм опитала, освен в часовете по музика в 73то. Преди години се превърна в моя мечта да свирят за мен... и го направиха, макар и фалшиво.
Обожавам хъскитата и аз, от малка още. Можех да имам, но вече си бях взела моето помярче и предпочетох нея. Сега съм най-щастливата, че точно тя е моето вярно куче.
Обожавам фотографията. Много обичам да снимам, но също толкова обичам и аз да съм на снимките.
Не обичам да пиша с дебели химикалки.
Много съм романтична. Намирам романтиката във всеки камък, както някога ми казаха. Превръщм съвсем обикновени ситуации в нещо повече.
Мечтая за обикновени неща.
И понякога не чак толкова обикновени.
Също стигнах до извода, че от всяка мисъл има смисъл и че човек преживява това, което му се случва не случайно. Израстваме и подобряваме себе си сами.
Изписвам всичко. Изписвм и изговарявам всичко, което ми тежи, за да мога да се освободя от него. За това сега пиша толкова много за него и го овъртам в думите си. Имам нужда да се откъсна от него...
Нуждая се и обичам да се грижат за мен, но ми харесва да чувствам, че и другият се нуждае от мен по същия начин.
Обичам да се грижа за хората, които обичам.
Мога да рисувам и рисувам от както се помня, но майка ми обикновено изхвърля повечето ми рисунки. От години не съм хващала четката или цветните моливи.
Миналата година направих страхотен подарък на човек, към който много се привързах. Прекарах 6-7 часа, докато го нарисувам.
Не обичам да давам нещата си на чужди хора – свидлива съм.
Но има някои определени хора, за които бих дала всичко.
Обичам да си играя с пластелин.
От онази случка винаги усещам парфюма на човека, в чиито прегръдки съм.
Обичам, когато той не е до мен, и изведнъж ми замирише на него.
След онзи вторник на няколко пъти отварях гардероба си и помирисвах жилетката си, която се беше попила с него.
Една седмица след това аромата вече беше изчезнал.
Когато го видях в сряда, исках да се разплача и да изкрещя колко го желая и колко нечестен е спрямо мен.
Единственото, което успях да направя, беше да го прегърна.
Веднъж преди две години се разхождахме зад училището и шалът ми, неясно от къде, миришеше на онзи измисленият парфюм.
Тогава много плачех, но сега си спомням тези мигове някак зряло.
Мога да качвам снимки на mp4ката си, но я ползвам само за музика.
И аз обичам да се прибирам сама. Предпочитам да слушам музика и да потъна в собствените си мисли и мечти.
Обичам да ходя пеша.
И аз обичам дългите и емоционални разговори.
Обичам и онези, в които споделяме съкровените си тайни, които в повечето случаи се срамуваме да признаем пред други, че минават през ума ни.
Обожавам шалове. Напоследък заобичах и шапките.
Не знам дали Любовта идва с Щастието или Щастието с Любовта.
Обичам усмивката на момчето, което харесвам.
Обичам и онова треперещо чувство, когато го погледна или говоря с него.
Опитвам се да живея, а не да съществувам.
Обичам да обичам.
Обичам и да съм обичана.
Благодаря ти, момиче от блог-пространството. Благодаря и на вас, които го прочетохте цялото. Това съм аз... в момента.
