Остави го казват ми,
отдръпни се – грешен е,
а с него грешна си и ти.
Ръцете му лъжат.
Очите го издават.
А ти лековерно му вярваш,
дори с кожата си го подстрекаваш.
По пътя му пусни го да върви
и ти своя поеми.
Косите му не ще попият твоите сълзи,
а слаба си ти за неговите лъжи.
Грешна си, когато го сънуваш,
а още по-грешна си, докато го целуваш.
Безумен е той и не вярвай
на думите красиви, на мечтите сиви.
Ароматът му го издава,
че е измамник го заклеймява.
А ти пак подире му тичаш...
не казвай само... че пак обичаш.
