Обещах ти, а за разговор ми липсваш. Утехата в думите ти отдавна не е събуждала надеждата ми. Писма, които не изпращам, продължавам да пиша... и пощенската ми кутия вече препълних, но смея ли на някой чужд да ги покажа?
За себе си ли да ти разказвам? За това колко силна умея да бъда, как от синевата все пак успях да се откъсна? За това, че и го обичам... а дали?... още ли да ти споделя? Сините му усмивки ли да опитам да ти нарисувам... защото те не избледняват?
За това колко слаба ли съм да ти пиша? Как сърцето си давам, опиянена от нечий парфюм ли да ти разкажа? За дългите си нощи ли да ти говоря? Или пък просто за нощта, в която беше и той? За празния му поглед? За тъжните ми очи? За спокойното му лице, което с целувки обсипах? Кое по-напред да ти разкажа...
А може би за страстта искаш да слушаш? За това колко провокативна съм станала? Такава до сега не се познавах... За това колко пламенна се научих да бъда? Как по-силно сияя ли искаш да ти опиша?
За новите си решения ли да ти говоря? За старите си мъки ли да ти плача? За мен ли да ти пиша или за тези, които обичам?
Какво да говоря? Защото съм безмълвна...
Какво искаш да знаеш?... за да ти го разкажа.
