И знаеш ли –
Аз сама себе си мога да пазя.
Сърцето си не, но мен поне... малко.
Проблемът е, че не знам този път от какво да се пазя.
Казваха ми всички преди това
Ти не се занимавай, ще се опариш,
И аз самата знаех добре до колко да се приближа,
Сама успях огъня за малко поне да обуздая.
До толкова, че ръцете му в нощта да ме прегръщат,
Нежно, но все по-настъпателно тазът ми към чатала му да придърпват
И лицето ми със сладък дъх да галят.
А сега... какво да правя?
...и за миг дори не беше!
