- Аз разказвала ли съм ви за линейката като пътувахме към Шумен?
- Аааааа, там, където...
- Да – да, същото.
- Кое, кое? Аз не знам.
- Ми отиваме ние към Шумен да вземем близка на една колежка, ама никой не иска да я докара и аз се съгласявам. Та стигаме ние, обаче виждаме едно туловище еееее такова – 100 кила минимум, а леглото в линейката 60см. Качваме я, обаче тя с разтворен корем, че не могли да я зашият, и едни тръби стърчат от нея, една мас се точи. Пътуваме ние 500км, тя малко рускиня си падаше, на всяка дупка вика Ой, Ой, Ой!!! Стигаме тука вече Младост и шофьора вика Докторке, няма бензин. Как няма бензин бе! Еми, няма... И отиваме на някаква бензиностанция, пита шофьорът може ли с карта да плати, можело. Айде пълни до горе тогава, айде, ама сметката 80лв. Аз тогава заплата 250 взимах, от къде да имам 80, и той няма, онея се карат с нас и какво да правим – айде в линейката и газ! Гледаш онея от бензиностанцията почват да викат, да махат, аз му викам Караааааай, шефовете ще се оправят! Ама, докторке, много викат бе. Абе, викат... Айде, айде! Газ!! А оная отзад рускинята вика Ой, ой, ама по-силно така. Поглеждам аз назад, а гледаш как вратите на линейката се вееееят и тая рускинята вика, че ще изхвърчи от линейката!
- Ааааааааа, човек!
- Е не не, ох.... Ало?... Ааааа, почвате ли?... Име, брат по пътя съм бе.... Да бе, пътувам... До 20 минути съм при тебе.
- Пътуваш?
- Ха-ха, да бе. Е не, то същото. Като лятото такива връщаме се от концерт, ама само аз знам колко съм спал и колко ми се спи. И зареждам в бензиностанцията и ми казва оная 32 лв и аз й давам, и тя Имате ли стотинки? И аз Не, и си чакам касовата бележка. И тя пак Имате ли стотинки. И аз Не, и продължавам да си чакам, ама и тя си чака. И пак Ама... стотинки имате ли? Емии, нямам.
- Е добре де, защо не я попита колко иска?
- Еми щото нямам стотинки. И накрая даде ми тя касовата бележка, а аз гледам 32,32лв. Лелеееее, колко срам ме хвана тогава! Дадох й два лева и бегай, да ме няма.
- Хе-хе, и оня ден с детето.
- Е ама то какво стана?
- Е това де.
- Ама раната толкова ли голяма беше?
- Еми цялата баня в кръв, по коридора то се е леело, сещаш се?
- Ааааа, и кво? Припадна? Я дай да ти видя раната бе. ............. Ааааааааааааааахахха, това ли бе? За това ли припадна бе? Лелееееееее...
- Абе вие се смеете, ама аз щях да умра преди нея.
- Е със сигурност. То тя нямаше да умре. Е, виж, след като те е видяла умряла, сигурно и тя щеше да умре.
- Ааааа, Мимче, а ти като се прибереш и ги видиш и двете умрели, то и ти щеше. И така не знам до кога.
- Абе да ти кажа, то и аз ако се събудя и те видя умряла върху мене, и аз бих се гътнал. Или пък айде, малко по-издържлив съм, ама тя със сигурност. И от толкова кръв?
- Ами ти като си счупи главата с казанчето? Цепна де.
- Еми аз... с целия си акъл, след като ме удари, та даже се изправих такъв, ама не ме болеше пък много. И си пипам главата, то едно подуто, викам си Бахти, не може толкова бързо да ми е излязла цицина. Поглеждам се надолу, лелееееееееее, ама до колената в кръв целият!
- Аааа да да, то глава така кърви.
- Е тогава много ме заболя вече.
- Ами като те удариха с оная тухла?
- А, тогава бях малък. Веднага ме ошемати.
- Ама сам беше стигнал до къщата на бай Иван.
- А сам, заведоха ме. Момчето, което ме замери с тухлата.
- Хе хе, странни хора. Абе, а като ядохме жабешки бутчета в Египет.
- Е кво? Те са си деликатес.
- Еми, Венцарката е ял смок.
- Е, и тате е ял смок.
- Ми там бригадир ли, пълководец ли, къв е бил – та разхождал се той цял ден с един еднометров смок, пък после вечерта го поканили Венцарката на наденички. Ама гледа той, няма бригадира смок вече и айдееее – на наденички станал набързо.
- Е не, на село имаше един, който с едно магаренце банкет ни беше устроил. Такъв кани ни и вика после Аааааа, дали не ви нахраних всички с едно магаренце, а?! И доволно потърква ръце.
- Ееее...
- Е кво? Да не мислиш, че в луканката няма конско?
- Е има ли... ?
- Е има. Изкупуват стари коне и ги мелят там.
- Ама това официално ли е?
- Е... едва ли е официално, че ти продават дърто месо от престарял катър за по 17лв килото.
- А кой беше пил кръв от костенурка?
- Е Венцарката де. Един ходжа му беше казал, та даже водихме костенурката да й баят и после Венцарката и баба Лили я бяха колили. И тя нали такава си крие главата, та баба Лили я ръчка с един нож отзад, показала си главата, хванали я и айде – отрязали й главата, и Венцарката й изпи кръвта. Ама каза, че не било толкова гадно.
- Е как се пие кръв на костенурка?
- Ми е така, обръщаш я и то тя тече.
- Аче, остани ако искаш да спиш тука, аз мога на дивана да се опъна.
- А не не, тръгвам си. Не искам да стоя повече във ваш’та къща.
- Аааа, и по-добре, че и хем... хеч не ми се иска да оставаш.
- Еееее, майкооо, ама и ти каква покана му направи, то как да остане детето.
