Ако можех, себе си щях да науча
примирена да бъда.
Сърцето си щях да науча
да не гори,
само леко да тлее.
Очите си щях да науча
да не желаят.
Ръцете си щях да науча
да не докосват така жадно.
И кожата си щях да науча
да не копнее.
Възбуда, душата си щях да науча,
да не усеща.
Ако можех...
Ако можех, усмивката си щях в тъмна сянка да превърна,
не така открита и приканваща.
Походката си щях да променя,
в себе си щях да се скрия.
И погледа ми друг щях да направя –
студен и безразличен.
Любовта си щях да обуздая,
в клетка кристална извън мен щях да я заключа.
Ако можех...
Ако можех, солта от сълзите си щях да изпия,
за да не замъглява очите ми.
Ако можех, сама щях да бъда,
по безкраен път бродеща.
Ако можех, щях да спра бяга ми,
щях да спра дя се моля,
на ръка щях да престана да си гледам.
Но не мога...
Ако можех, на дъжда щях да забраня да вали,
защото капките му твоите ръце ми напомнят.
Морето щях да заставя да застине,
защото прибоят твоя глас ми носи.
Слънцето щях да изгася,
защото с блясъка на твоите очи свети.
Тревата по цялата земя щях да изкореня,
защото мека като твоите коси е.
И вятъра щях в кутия да затворя,
защото мен в аромата ти отново обгръща.
Ако можех...
Ако можех, тъмнината щях да прогоня,
за да не бъдеш сам в нея.
Ако можех, сълзите ти щях да изплача,
за да не страдаш.
Ако можех, ръката ти щях завинаги да държа,
за да не бъдеш самотен...
колкото и да е кратко твоето завинаги.
Но не мога...
Не мога..........................
