Мили мой, едно ще те помоля:
не си играй с мен... защото
омръзна ми от игри.
Мили мой, едно ще ти кажа:
аз ръката ти няма да пусна.
Ако от тази изплъзнеш се,
то с другата ще те хвана.
Но мили мой, едно ще те предупредя:
дърпаш ли се от мен,
да си отидеш тих и спокоен ще те оставя.
Искам те, мили мой, при мен ти искам...
Не че не мога да живея без теб,
но не ми се иска... за миг
поне.
Познавам гласа ти, мили мой.
Когато себе си пишеш в небето,
аз със твоя глас умея да те чета.
Запомних лицето ти, мили мой.
Когато сутрин утрото целува,
аз твоите устни умея да рисувам.
Докоснах се до теб, мили мой...
отворих себе си също за теб... мили мой.
Едно ми се иска, мили мой –
да вярвам, че съм тази, без която
не можеш да живееш...
за миг поне.
Мили мой... мигът вече тече.
Мили мой... не искам да пускам ръката ти... но
кажи ми-
ти искаш ли сам да полетиш?
Аз много искам да бъда с теб, непрестанно, мили мой,
за този миг поне.
Моля те, мили мой...
не си играй...
Държа те, мили мой...
И знаеш ли...
жилетката ми отдавна
вече не мирише на теб...
