А да да, забравих, че телефони няма, а още по-малко пък скайп. Хе-хеееееееее, не се сетих, че живеем все още в Средновековието някъде, та и по-далеч даже и начини за комуникация просто не съществуват! Освен с гълъби... писма да си разменяме, на пергамент с мастило и перо писани.
- А той доста влюбено те гледа между другото. Един такъв като застане и...
- Еми да... такъв е... и това доста ми харесва.
- А ти докато гушкаше другия, и той само ме поглежда такъв, ама с една тъжна физиономия.
- На него много му се получават тъжните физиономии. И ти докато ги правеше вчера, още повече ми напомняше на него.
- Ха-ха, еми... представи си даже на мен ми стана криво... ама то и да беше само това.
- Е да беше, ама не е.
- Снимката, където сме лоши е много добра.
- Дааааа, ние сме bad girls! Не, не... по-скоро good girls gone bad.
- Да! И като оная песен, която я слушам от една седмица нон-стоп why do all good girls like bad boys?.
- Ха-ха, да.
- Е ‘що, ‘щото сме зле.
- Да бе, да не би my good boy да е по-добре...?! А знаеш ли какво си говорихме оня ден с Надето? Стои тя такава и ми говори, че точно все по bad boys залитаме, във връзка с нашите истории, нали, и аз й обяснявам, че тоя път ще си гоня доброто момче... И се смеех такава да дойдел да ме пази... да бе!
- Хах...
- Ох, толкова са... еднакви пак историите. На всичкото отгоре вървят по двойки.
- Хе-хе-хе, само че този път можем да менкаме двойките, зависи по кои признаци ги обединяваме.
- Пф...
- Да!
