- А ти самотен ли си?
- А ти защо мислиш, че точно на теб ще отговоря? А и не е ли редно да ме питаш дали съм сам? Не е ли това нещото, което те интересува.
- Не, не е това – интересува ме дали си самотен или не си. И не, не е редно - прекалено лично е да те питам сам ли си или не. Можеш да ме обвиниш в незачитане на личната ти свобода.
- А аз ако те попитам, ще ми отговориш ли?
- Разбира се, че ще ти отговоря. Ще ти отговоря, защото ти вярвам. Но това не означава, че ще го направиш – не си достатъчно смел.
- А може би просто знам отговора...
- Не се измъквай с може-би-то. Отговори ми – самотен ли си? Ако искаш, ми кажи и дали си сам – ти реши.
- А ти ме целуни. Ще го направиш ли?
- Не. Страх ме е.
- Но ми говориш за смелост.
- А ти ще ме целунеш ли?
