С цветя до себе си
аз чакам те нощем,
защото това, че те познавам,
е нещото, което би могло да спре
дори вълните във морето.
А Любовта е като цвете,
което отново ухае,
когато е във твоите ръце...
И нямам сили за твоето НЕ.
Ела сега до мен бъди,
в твоето лице виждам моята съдба.
А болката е Любов,
веднъж ако те е боляло, обичаш по-силно.
Отново... към теб!
Моля те, ела сега.
Имам нужда от теб в нощта.
Вярваш ли ми?
Стоя сама
и чакам твоята Любов.
Ти си моята мечта,
а на теб мечтата ти каква е?
Защото не искам да пускам ръката ти...
Целувки от мен, усмихнато човече
и не забравяй...
Любовта носи красота,
Любовта носи тъга.
А аз съм влюбена в мечтите
и идва време, когато всеки миг ще бъде чуден.
А времето дали лекува?
Времето дали лети?
И когато искам теб,
ти си със мен,
но само във съня ми.
И когато търся теб,
се влюбвам
и ям сладолед.
Как искам да съм в неин плен...
Всеки ден в търсене на нея...
Любовта,
която се дава.
За теб!... Съкровище.