29 април 2009

Постът ще се казва “Разярено коте”


И ще цитирам един разговор:

- Говори по-ясно!

- А ти слушай по-внимателно!

И ще цитирам една песен:

Remember the day
I set you free
I told you
You could always count on me

И после ще ви я изпея! С цялото си гърло, ще викам, ще ви подаря гласа си... или това, което ще остане от него.

И ще ви говоря... за много неща.

Ама не сега... сега, и аз... ще ви напиша пост, ама ще го изтрия после.

И книга ще ви напиша, и ще я изгоря - символично.

Червенокоса...

И на чашата със сърца, които имат крила, ще й кажа... ще й разкажа.

Защото тя иска да знае.

А сега ще слушам... нещо.

А ти ми пиши, за да ти разкажа! Да ти разкажа онова, което цял ден ме преследва. И предполагам и в нощта ми ще намери място. А може би и в утрешния ден. И ще е следа... в душата ми. До момента, в който не го получа.

А!!! И тя ме пита осъзнавам ли Разярено коте колко смешно звучи, а аз й отговорих осъзнава ли колко гадно е да се чувстваш така.

И пяхме Хищна хиена!

А после се смяхме, и си спомняхме.

Ягоди!!! със захар.