С две ръце стискай здраво
Знай ще те боли веднъж
Един път сърцето дай си
Дори мигът да бъде къс,
Обърни се към небето и признай си
Искам я и дръж!
И всяка радост трябва да изстрадваш. Усмивките да умееш да изплакваш. Да знаеш, че днес енергичен ли си, утре ще си меланхоличен. Апатията с отворени обятия да приемаш и да й позволяваш да те превзема. После в морето на живота да се гмуркаш и на малките неща голямо внимание да обръщаш. Нечия усмивка деня ти да осветява. Чуждите очи света ти да нарисуват и в него да се впускаш без страх, че синевата ще те погълне. Лицето ти на слънцето да се радва, а ръцете ти вятъра да прегръщат. Сълзите си да цениш и на този, които ще ги пази, да ги подаряваш. Сънищата си да четеш и на реалността да не позволяваш да те предава. В действителността си да вярваш и все по-красива да я строиш. Да чертаеш и мечтаеш, рискуваш, а след това рисуваш. До Слънцето Луна да виждаш и очите си по време на залеза да не затваряш. Да не плачеш, че то отива си, а с разтворени обятия звездите да посрещаш. Усмивките ти на небосклона да засияват, а сълзите ти дъгата да сътворяват. Просто да обичаш... за да може обичан да бъдеш. И да изгаряш... за да засияваш!
Burn to Shine
