1 Май
Снощи до 1 часа ядох, лакирах се и си говорих с мама. Вълнувах се повече от факта, че ще пътувам изобщо, отколкото от това къде отивам, защото просто ми се пътува. В някакъв хотел на остров Тасос сме, а аз имам чувството, че съм си в България. Както преди, когато пътувахме с мама в Боровец. Не е различно, а аз като че ли имах нужда да се откъсна от света мил а исках да го направя, за да се откъсна от него... а то? Заспах два път в автобуса, и двата пъти той беше в главата ми. А вторият беше й в съня ми...
2 Май
Исках да се изгубя, за да успея да се намеря... но изглежда, че първо ще се намеря и чак след това ще се изгубя. Както винаги... всичко е на обратно. Но когато всичко е на обратно, тогава обратното става право.
За два дена се изгубихме два пъти. И все пак не беше истинско губене. Снощи се ориентирахме наистина бързо къде сме сбъркали. Беше наистина тъмно, нямаш осветление, а улиците бяха по-скоро черни пътища, селски. И една къща... а на няколко метра от нея – друга. И много маслинови дръвчета. И тук-там 1-2 лампи. А двата завоя си приличаха – и явно случихме грешния. Самото губене трая не повече от 5 минути. Бързо се усетихме, но ние бавно установихме, че всъщност грешим.
А днес дори не го разбрах. Спях... и просто отворих очи. Висях тесните разноцветни къщички наистина близо до стъклото на автобуса. А точно пред нас беше огромната табела. Преследва ме – казах й. Или ти него – отговори ми. След това автобуса тръгна назад по тясната уличка и се разбра, че сме се загубили. И отговорът изникна – изгубих се, за да успея да открия него. Или пък просто може би синьото на морето ми напомня за синьото на очите. Или пък е обратното...
3 Май
Суета... или името ти е Красота?
4 Май
Хоризонтът е син,
а България е божествена.
И сякаш ще ми липсва пловдивската му усмивка. А и сякаш на него ще му липсва моята софийска. От край време харесвам точно такива. А и си откраднах няколко. Другите той ми ги подари.
