Да си изгубен... ще те спася.
Да си вятър... ще те уловя.
Да си допир... ще те усетя.
Да си сладост... ще те вкуся.
Да си сълза... ще те изпия.
Да си радост... ще те изстрадам.
Да си студен... ще те затопля.
Отново реших да поговоря... а ти все така спокоен сънуваш.
Обичам да наблюдавам затворените очи, да чувам тихото дишане, разкъсващо надвисналата тишината.
За хората, на които съм писала; на хората, за които съм писала...
Всички онези, които не знаят за присъствието си тук; тези, които четат себе си; другите, които очакват да се видят в този свят.
Приятели и познати.
Приятели или познати?
И хладта, минаващата през отпуснато тяло. Леко трепване. Извърнат поглед. Скрита усмивка. Забрава. Спомен. Завръщане. Скреж по прозорците. Отражение на синьото в снега...
Топъл полъх. Лъч светлина, скрит в ръце. Бледа яснота. Временно спокойствие.
Неизречени думи. Неуловени погледи.
Плисък. Изгаряне. Синева.
Искам очите ти
Мен да виждат
Топя се
