А онази позната тръпка ми се вижда толкова далечна. Треперенето на ръцете ти, и не само, неслизащата от лицето ти усмивка, чувството, че сърцето ти ще изскочи... чувствам се прекалено спокойна, уравновесена. Не ми харесва! Сякаш гледах себе си преди няколко месеца (а може би и малко повече от няколко) как се треса и не мога да си намеря място. Напълни ми душата... но и успя да ме накара да се замисля къде съм Аз?! Крия ли се? Или просто съм се загубила? И сама не мога да се открия... Друг ли да чакам да го направи?
