Всичко започна преди 9 години. С мама бяхме в кварталния супермаркет. Бях виждала книгата и друг път, харесвах заглавието. Не знаех коя е първа, просто тази ми хареса повече. Била съм на 9 години. Помня, че се бях разболяла, не бях на училище. За първи път през живота си прочетох 100 страници за един ден. Баба ми каза, че щяло да ми стане лошо, нямала съм мярка. От тогава до сега ми го е казвала безброй пъти.
Била съм трети клас, още в стаята на втория етаж, с Константинова. Редовно четирите си говорехме за това, което сме прочели, надпреварвахме се коя ще е първа. Мислех си как аз всъщност съм там, превръщах го в моята реалност още тогава, когато бях толкова малка. От тези 9 Коледи за поне 5 моят подарък от тате беше поредната книга, която нямах търпение да започна да чета. Годините минаваха, а историята в съзнанието ми започна както да укрепва, така и да се размива, заради дългите почивки между издаваният. Без да се усетя се бях превърнала в едно от онези деца, които благоговеят пред тази поредица. Започнах да чета и други неща, и други книги станаха любими, но тези моите все така не отстъпваха мястото си в сърцето ми.
За по-малко от 24 часа прочетох повече от 300 страници. Това дори за мен си е рекорд. Цял ден ме боли корема и лежа в стаята ми. Чета. И ги прочетох. Така, както казвам от години, че ще направя, когато събера всичките. Да, не стана бързо, но не се надпреварвах. Направих го, защото исках да вникна, сега, когато съм по-голяма, в тайните им. И наистина... написаното вътре се оказа много по-могъщо от приказката за Момчето, което оживя.
Винаги съм се учудвала как успява да ме заинтригува до толкова, че да ме потопи в своя свят, да ме накара да го превърна в мой, и да заживея в него без и следа от съмнения, че някога тук е имало друг. Този път плаках, смях се, страхувах се, изживявах. Много по-осезаемо от предишния. А сега историята отново свърши. За втори път съм принудена (макар и от собствената си воля) да изживея края... и знам, че това неминуемо е началото на третото ми завръщане към света ми. По-мой, отколкото всеки друг... Сега слети, докато образът на магията не започне бавно да избелява, водейки ме години напред, когато отново ще разгърна твърдата корица и с трепет ще прокарам пръсти по думите:
На Джесика, която обича приказки,
На Ан, която също ги обичаше,
И на Дай, която първа чу тази...
... с които се раждам... отново, и отново, и отново!
264
Не показвам лицето ти,
А най-горещото ти желание.
295
Срещали сме се два пъти –
в твоето минало
и в моето бъдеще.
367
Писъците бяха спрели,
ледената вълна се отдръпваше...
600
Златистата нишка се прекъсна,
клетката от светлина изчезна,
песента на феникса заглъхна...
856
Аз бях Ти-знаеш-кой.
576
Ти притежаваш сила,
каквато Волдемор
никога не е имал.
656
Като език по заледена стомана,
като плът в пламъци...
- Накрая ми кажете... – рече Хари – това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми?
Дъмбълдор го озари с усмивка и гласът му прозвуча в ушите на Хари силен и ясен, макар че ярката мъгла отново се спусна и замъгли силуета му.
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, да му се не види, това да означава, че не е истинско?
*** *** ***
Мисли...
"Няма добро и зло, има само сила и такива, които са твърде слаби да я потърсят."
Лорд Волдемор
***
"Последния враг, който ще бъде унищожен, е смъртта."
Хари Потър и Даровете на Смъртта
***
"За добре организирания ум, смъртта е просто поредното голямо приключение! "
***
"- Величието поражда завист, завистта води до злоба, злобата бълва лъжи."
Хари Потър и Нечистокръвният Принц
____________________________________________
"Волдемор е моето минало, настояще и бъдеще"
Том Риддъл
"В края на краищата Онзи-който-не-бива-да-се-назовава извърши велики неща... ужасни, да, но велики."
Господин Оливандър
"Седях си аз в отходната тръба и си мислех за смъртта..."
Стенещата Миртъл
"Една ужасна мисъл се пръкна внезапно в главата на Хари, както винаги става с ужасните мисли, когато си притеснен."
____________________________________________
"... Това, че си бил обичан толкова горещо - дори ако човекът, който те е обичал, си е отишъл, - ще ти даде завинаги някаква защита... "
Албус Дъмбълдор
"- Виждаш ли! - Тонкс погледна Лупин. - Тя още иска да се омъжи за него, даже и да са го ухапали! Нея това не я интересува!
- Това е друго. - каза Лупин, едва движейки устни. - Бил няма да е истински върколак. Нашите случаи напълно се…
- Но за мен също не е важно, наистина! - възкликна Тонкс, като сграбчи Лупин отпред за мантията и го разтресе. - Казвала съм ти хиляди пъти...
- Аз също съм ти казвал хиляди пъти - рече Лупин без да я поглежда в очите, забил поглед в земята, - че съм прекалено стар за теб, прекалено беден...прекалено опасен..."
Ремус Лупин и Нимфадора Тонкс
"Аз ли?! Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст..."
Хърмаяни
"Има различни видове смелост.Нужна е доста храброст,за да се опълчиш срещу враговете си,но също толкова,за да се опълчиш срещу приятелите си. Затова присъждам десет точки на Невил Лонгботъм"
Албус Дъмбълдор
____________________________________________
"Преди да започнем да се храним бих искал да кажа няколко думи. Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!"
Албус Дъмбълдор
"- Професор Муди! Това ученик ли е?! - професор Макгонагъл
- Реално погледнато е пор..." - професор Муди
"...ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам."
Сивиръс Снейп
"Да вдигаме във въздуха тоалетна? Никога не сме вдигали във въздуха тоалетна! Но идеята е чудесна!"
Фред и Джордж
____________________________________________
"Има неща,който хората не могат да прежиивеят заедно,без в края на крайщата да не се заобичат взаимно..."
Хари Потър и Философският камък
"Хари стана.
- Сър... професор Дъмбълдор? Може ли да ви попитам нещо?
- Очевидно... ти току-що го направи - усмихна се Дъмбълдор. - Обаче може да ми зададеш още един въпрос.
- Какво виждате вие, когато погледнете в Огледалото?
- Аз ли? Виждам се да държа чифт дебели вълнени чорапи.
Хари го погледна втрещено."
Хари Потър и Философският Камък
"- Човек никога не може да има достатъчно чорапи - каза Дъмбълдор. - Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги. ..."
Хари Потър и Философският Камък
____________________________________________
"Кост от бащата,неведомо дарена,обнови своя син!
Плът от слугата,доброволно дарена,съживи своя господар!
Кръв от врага,насила отнета,възроди своя противник! "
Хари Потър и Огненият Бокал
____________________________________________
"- Не знаех, че ви засяга това, което става в моя дом...
- Подозирам, Дърсли, че могат да се напишат доста книги за нещата, които не знаете - изръмжа Муди."
Хари Потър и Орденът на Феникса
"- Макгонъгол се надвеси над него. - Вярно ли е?
- Кое дали е вярно? - попита Хари по-войнствено, отколкото бе възнамерявал. - Професоре? - добави той в опит думите му да прозвучат по-любезно.
- Вярно ли е, че си крещял на професор Ъмбридж?
- Да - потвърди момчето.
- И си й казал, че лъже?
- Да.
- И си обявил, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава се е завърнал?
- Да.
Професор Макгонъгол седна зад писалището, без да отмества от Хари съсредоточения си поглед. После каза:
- Вземи си от бисквитите, Потър. ..."
Хари Потър и Орденът на Феникса
____________________________________________
"- Не помниш ли какво казах, Потър, в момента упражняваме безсловесни заклинания!
- Да, помня - потвърди сковано Хари.
- Да, сър!
- Не е нужно да ме наричате "сър", професоре."
Хари Потър и Нечистокръвният Принц
"И без да знае как е разбрал, Хари усети, че фениксът си е отишъл, тръгнал си е завинаги от "Хогуортс", точно както Дъмбълдор си беше отишъл от училището, беше си отишъл от света...беше си отишъл от Хари."
Хари Потър и Нечистокръвният Принц
____________________________________________
В пристъп на кавалерски чувства Рон беше настоял Хърмаяни да спи на възглавниците от дивана, така че сега тя беше по-високо от него.Ръката й беше извита на дъга върху пода, пръстите й бяха на сантиметри от Рон. Хари се запита дали са заспали хванати за ръце. При тази мисъл изведнъж се почувства странно самотен.
Хари Потър и Даровете на Смъртта
***
Веднага щом се изправи, му се прииска да се махне от там: чувстваше, че няма да издържи и миг повече. Прегърна Хърмаяни през раменете, тя пък го хвана през кръста, после двамата се обърнаха мълком и се отдалечиха – трънаха през снега покрай гроба на сестрата и майката на Дъмбълдор към тъмната църква и ниската портичка, която не се виждаше.
Хари Потър и Даровете на Смъртта
***
Чу се изтракване, когато зъбите на базилиска паднаха от ръцете на Хърмаяни. Бягайки към Рон, тя обви ръце около врата му и го целуна по устните. Рон захвърли зъбите и метлата, които държеше и й отговори с такъв ентусиазъм, че я вдигна от земята ...
Хари Потър и Даровете на Смъртта
***
" - Пог...лед...ни... ме...
Зелените очи срещнаха черните, но след секунда нещо в дълбините на черните сякаш угасна, оставяйки ги неподвижни, безизразни и празни. Ръката, държаща Хари, тупна на пода и Снейп не се помръдна повече."
Хари Потър и Даровете на Смъртта
...
