Хайде, играй! Тази вечер сцената е твоя. Аз ще съм тази, която безропотно ще ти се подчини и ще направи това, което искаш. Отиди в лъскавата си гримьорна и се преобрази. Превърни се в онзи, който така искаш да бъдеш тази нощ.
Бъди злия герой с нарисувано фалшиво съчувствие, но пламъци, които искрят безумно в ококорените му очи. А аз ще бъда безпомощната жена, изправила се на пътя му, посмяла да вдигне глава пред страхопочитаното му величие. Или пък ще се скриеш под грима на млад наивен писател, чиято муза ще бъде любовта, до която никога не се е докосвал? Тогава ще искаш аз да се появя под блясъка на прожекторите, с прелестни кристални камъни, красиво проблясващи на врата ми, като че създадени за мен. Ще поискаш да се усмихна по онзи мой начин, да притворя очи и изкусително прехапя устни, и всички от публиката да завидят не на героя ти, а на теб. А може би ти ще бъдеш господар на далечни земи, без сърце и неспособен да обича, а аз селското момиче, над което ти ще властваш и ненаситният ти глад ще погуби, опитал веднъж от невинната красота.
Не мълчи. Не стой в сянката скрит. Отговори ми! Твоята уличница ли искаш да бъда тази нощ? Тази, която с неразкрита магия, успява да примами в мрежите си всеки мъж пожелаели го. Тази, която стои, безсрамна, на мокрия тротоар, с неприлично къса пола и предизвикателен поглед. Искаш да съм тази, която ще се качи в твоята кола и ще попита коя искаш да бъде днес, какво да направи за теб. А ти ще си костюмарът, сложил си маска на известен адвокат, отървал едни от най-зловещите престъпници, оневинил ги пред съда, въпреки очевадните доказателства. А там вътре ще си господаря и роба, горящ да причинява и изпитва болка. Какви други роли можеш да измислиш? Може би гаднярът, малкото разлигавено момченце, на което в училище всички му се кланят, а аз момичето, което ти унижаваш, просто защото ти е забавно.
Много маски можеш да си сложиш. Много образи можеш да приемеш.
Хайде! Кажи ми, кой ще бъдеш. Сцената те чака. Кажи ми, аз коя да съм?!
