Хайде да си разкажем нещо измислено. Аз ще ти разкажа – за момичето и чашата от моята гледна точка. Днес е Бъдни вечер, казваш ми Празен празник, казвам ти Празен ден, но Пълен със бели кристалчета. Знаеш ли, няма да ти разкажа нищо, просто защото НЕ МОГА да събера мислите си, а днес цял ден ми се пише. И цял ден пиша – и писмото написах, което запазих за себе си, ще му го дам на 3-ти. И поста написах, той го прочете, защото аз му го дадох, тъй като беше заради неговата статия. И твоите постове прочетох – леле, колко ми подействаха. Разбира се, че третият, и го прочетох туко що и започнах пак да пиша глупости. Но и вторият – ох, мъчно ми е за тази разрушена представа. Абе, Бъдни вечер е! А на мен не ми се говори за неща тук, отивам да се отнесааааааа, после ще го видиш. Ей, Яна, ако знаеш колко ме зарадваааа с онези твои думи!
