Казваш искаш мен.
Казваш нуждаеш се от мен.
Знаеш, че до мен искаш да заспиваш,
а стоиш и ме наблюдаваш.
Нежно се усмихваш,
а вътре – крещиш.
Очи затваряш,
сънуваш мен.
Отваряш ги – там съм.
Мигваш и изчезвам.
Странен полъх носи мен.
Странен ден напомня мен.
Влакове минават,
виждаш мен.
Нощ и ден – мечтаеш за мен.
Не спираш, не се обръщаш –
бягаш, гониш, тичаш.
Доближаваш се и отдалечаваш.
Мен пред себе си не достигаш,
а аз зад ъгъла наблюдавам те, викам те.
Черно-бял си.
Насън усмихваш се.
Озверяло молиш се.
Не прощаваш, не се надяваш.
Преследваш!
Обсебен си.
Полъх от парфюм обгръща те.
За миг отпускаш се.
Отвлича те. Скрива те.
Протягаш ръце.
Почти докосваш ме.
Неподвижна стоя.
Тайна съм. Забравяш ме.
Лудост си. Избавям се.
Мисъл си – издигаща се.
Сила съм – изпивам те.
Търсиш ме, а аз намирам те.
Има ме, а ти не ме виждаш.
Носиш нощта.
Казвам ти тук съм.
Не ме чуваш.
В пустиня си.
Залез съм.
Огрявам те.
Път си.
По теб вървя.
Сянка съм.
Преследвам те.
И пак ме търсиш.
В себе си откриваш ме.
Плачеш за мен,
а сълзите ти отнасят ме.
Тъгата ми носи те,
над теб прилитам аз.
И денят пак студен е.
Губиш ме,
а аз избледнелия ти образ държа.
Отварям очи
и пред себе си искам те.
Говориш ми.
В теб живея аз.
Лъжеш ме. Аз вярвам ти.
И пак гледаш лицето ми.
Знам - обичаш ме.
Светът държа ти,
а ти крадеш моя.
Уморена заспивам
и пак теб сънувам.
Преследваш ме и откриваш.
Вярваш и отдавам ти се.
Изпиваш ме
и държиш сърцето ми.
Попива сълзите ти,
а моите - с очите ти ги сливам.
Не искам пак игри,
а истински мечти.
И пак очи отваряш задъхан.
Оглеждаш себе си и потъваш.
Мен ме няма, ти сам си.
А аз наблюдавам те в съня си
и жадно викам те...
