Прочетох я. Туко що. След като написах писмото, което уж трябваше да е списък с МОИ желания, но то се превърна в списък за НЕГОВИ (твои) пожелания. Сега слушам Rehab, което хората, които ме познават, ще отбележат, че е наистина странно. Не се разплаках, защото не се отдадох на емоцията в историята, разказала се сама. Този път заложих на мисълта, заложена в думите. Но ще я прочета втори път, и тогава знам, че дори без да се усетя, те ще се изтърколят от очите ми.
Ще кажа, че звучи като приказка, сякаш не се е случило, а е в главата на някой вярващ мечтател с топли кафяви или откровени сини очи. Но то Е истина, нали? Защото в такъв случай наистина мога да се усмихна и да кажа Да, това засили още по-силно мирогледа, който напоследък изграждам сама за себе си. Светът, в който присъстват всичките мои мечти, отдалечени и не чак толкова, картината, в която аз съм изобразена като момичето с чаша, а онази, която сега я няма, е преливащата чаша, която единствена знае, че прелива. Реалността или сънят, с присъстващия в тях Никой, опитващ се да се превърне в Някой, и онзи, който е себе си, но и не само. ТОЗИ мироглед – красивият, вярващият, мечтаещият.
Пожелах ти да мечтаеш и да вярваш, за да затвърдиш още повече този твой свят. Не че знам какъв е той, но е близък до моя, колкото и отдалечен. Няма да ти казвам повече, ще прочетеш на 3 януари догодина. (Мисля, че трябва да престана да пиша на хората, а да говоря с тях).
Това, което ми хареса в прочетеното, беше казаното, че всеки един от нас е един Тайнствен Дядо Коледа. И аз ще допълня, че е така – независимо дали го осъзнаваме или не, дали го искаме или не, то е просто така! И това допълва още повече казаното, или по-скоро написаното, от мен в училищния вестник. Дори и да не съм качила моята статия още (ще я кача), но познатите я знаят, а непознатите ще я узнаят. Както и да е... Бях казала, че благотворителността е не са само парите, подхвърлени по задължение понякога, ами и усмивките, дарени от нас, всички нас, на онези хора, които в статията от днес, са облечени в опърпани дрехи и имат тъга в очите.
Във връзка с това ще спомена, че вчера, или онзи ден, когато обикаляхме с мама за подаръци, бяхме по-усмихнати от обикновено и по-щастливи от обикновено, и това се отрази и на хората около нас. Мисля, че раздадохме доста положителни емоции, в духа на празника.
Мислите ми се разбъркаха, думите също, не знам дали от песента, поста, статията или писмото... а може би това, че преди да се усетя се стъмни и скоро Коледата ще почука на вратата ми.
Едно обръщение – Мерси И за статията. Донесе Коледата в сърцето ми, и мисля, че ще раздавам все повече от себе си от сега нататък. Интересно ми е да чуя и твоята гледна точка. Поговори ми за твоя мироглед... и аз ще ти разкажа своя.
А сега отивам да украсявам елхата. Насладете се на наближаващия празник. Ще се видим пак... малко по-късно.
