Ще се лъжеш

Снимка

Понякога обичаш.
Понякога – не.
Понякога избързваш.
Понякога се забавяш.

Има неща, които не могат да бъдат отречени:
Начинът, по който аз се усмихвам сама на себе си.
Начинът, по които очите ти обхождат тълпата.

Не мога да отрека, че тази вечер е странна, а нощта ще бъде още по-странна.
Може би.

Сякаш сега е момента да заговоря за Лицата и за Маските... но знам, че ще има два варианта на това мнение и единият ще бъде споделен, а другият погребан, съзрян само от 4 очи за миг...

Ще се усмихна, ще те погледна с вярващи очи, топло ще те прегърна и ще ти кажа, че всичко е за НЕЯ – всяка една наша сълза, всяка една наша усмивка, наша въздишка, потреперване, искрица, надежда, частица, умора, радост, магия... всичко е за НЕЯ, за Любовта. А ти ще се усмихнеш с онази своя усмивка, ще замълчиш, но погледът ти ще те издаде, ще се сгушиш в мен или нежно ще се отдръпнеш и отдалечиш по коридора.

Няма да те лъжа.
Но ще премълчаваш.
Но това не е лъжа.
Но не е и цялата истина.
Това е една маска. САМО една маска!
Това е една лъжа.
А ти? Ти не лъжеш ли?
...

Мълчанието... когато думите се оттеглят в тъмнината, за да може искреността да се пролее със сълзите.
Лъжец. *
Замислих се... ами това, че те са с тази представа за мен – не ги ли заблуждавам по този начин? Или те са тези, които трябва да надникнат в мен и да се опитат да ме съзрат? А може би аз да се усмихна и разкрия?

............................. днес не е ден за това .............................

Изненада ме... и май ми се говори.
* Аз... и не само.
Ще ти поговоря... докато бягам.