Понякога си мисля, че аз съм тази, на която й идва до гуша. Добре, може да не сме прави, но... и ти не си. И как можа точно вчера? Знаеш колко време го чакаме. Даже ти беше по-нетърпелива и притеснена от мен. И какво? Не можа да не се хванеш за най-малкото... не можа да пренебрегнеш една моя реплика. Явно пак влизаме в онзи период. А мама е на работа почти всеки ден... И сега, заради теб ми иска да плача............... Ох, и как ми се иска, ако можеше да е почивка, за да има с кого да говоря.
Влизаш, сърдита, заповеднически изстрелваш някой въпрос и айдеееее – “ много си дръпната ” ......... кой ли е дръпнатият?! Няма значение това, че прекарах 7 часа в някакво си смотано училище, че се бях изнервила невероятно много, че бях под ебаси напрежението, че се бях уморила до толкова, че даже в залата едвам издържах.... реши да почнеш да ми говориш за кандидатстване. И малко по-високият тон и веднагааааа, обърна се и заяви, че повече няма да говориш с мен. Явно две седмици си благосклонна, две - не.
А май знаеш колко те обичам, защото аз знам колко ти ме обичаш... и точно за това не мога да разбера за какво го правиш всичко това. Че освен задачите и класните, да се чувствам виновна ли? Да е по-интересно....
Еми, браво... успя да ме разплачеш.
