СнимкаСлед 122 минути като тези ти се иска да излезеш на улицата и да се влюбиш веднага. Да се влюбиш силно, да обичаш диво. Искаш да подаряваш милиони целувки всяка секунда. Искаш да усетиш толкова прегръдки, че да забравиш какво е да си сам, дори и за миг. След 122 минути като тези искаш да обичаш и да бъдеш обичан. Да бъдеш влюбен и да бъдат влюбени в теб.
Искаш ли го?
Защото аз да.
След тези 122 минути искам да погледна през прозореца и да го видя, седнал на пейката под балкона ми. Искам да нашепна Погледни ме и той де вдигне поглед и да срещне очите ми. Искам да не може да се откъсне от мен за част от секундата, искам да изпадна в транс. Искам да затворя очи, решението да се избистри в съзнанието ми и да се затичам към входната врата, за да сляза долу при него. Искам да отворя вратата и да го видя да стой пред мен – задъхан, също като мен. Искам да поставя пръст върху устните му, да го помоля да замълчи. Искам да го целуна по бузата, по врата, по челото. Искам той да направи същото. Познато, нали?
Това иска момичето с чашата. Момичето с чашата от тези 122 минути и момичето с чашата от моя живот. Аз съм момичето с чашата. Аз съм тази, която мисли, че е по-интересно да бягаш в мечтите си, отколкото да живееш с реалността. Аз съм тази, която се залисва, когато чуе силен смях и започва да се смее и тя. Аз съм тази, която някога ще открие тайнствени и странни начини да помага на хората около себе си. Аз съм тази, която се радва на малките неща. Аз обичам да гледам кръговете в езерото, когато някое камъчето наруши спокойствието му. Аз виждам себе си, изрисувана в текстовете на песни, долитащи като ехо в ежедневието ми. Аз обичам странните хора и се усмихвам на непознати. Аз съм тази, която наричат наивна, заради това, което вижда. Аз съм тази, чийто ден е оцветен в по-силни цветове. Аз съм тази, чийто ден днес е оранжев.
Аз съм момичето с чашата. Момичето, което се страхува да погледне някой в очите. Момичето, което избягва погледите, защото знае колко много казват те. Аз съм момичето с чашата, което търси бягство. И го намери. Аз съм момичето с чашата, чиито очи са винаги влюбени, но не винаги знаят в кой. Аз съм момичето с чашата, което ще пише за себе си и техните ръце, когато избяга от тук.
................................................................
