Знам, че студен не си.
Че объркан не си.
Знам, че различен си.
Знам, че мой няма да си.
Знам, че да се опитвам, смисъл няма.
Може би самотен си.
Може би щастлив си.
Може би имаш това, което искаш.
Може би аз не ти трябвам.
Искам да ме желаеш.
Искам да събудя всичко в теб.
Всяка една мисъл с мен да свързваш.
Всяка една усмивка мен да ти напомня.
Копнея да търсиш тялото ми в нощта.
Желая да усещаш ръцете ми по себе си.
Мечтая да ме желаеш.
Искам да разровя света ти.
Искам да намеря място в него за себе си.
Но знам, че време нямаш.
Знам, че за мен не мислиш.
Знам, че топъл си.
Нежен.
Но време нямаш... да обичаш.
На него...
(Лъжа е.
Просто се получи красиво... и ме помоли да го покажа на света.
Той въобще не е важен... защото той не съществува.
Този него е едно вдъхновение,
една сянка.)
