“... Трудно е, когато живееш за друг” – каза ми Васко.

Не. Не този Васко.
Друг.

Чувствам се като егоистка, измамница. Скрила се зад удобната маска на привидното спокойствие и разумност, безчувствие, забрава... а някъде там вътре цветовете искрят с най-силните си нюанси и оглушителни писъци раздират нощта ми. Лъжкиня, затворила се в стъклена клетка, чиито решетки са съставени от думи, написани от самата нея. Все едно съм раздвоена. Едната там, горда и уверена, пишеща и желаеща всеки един да прочете и разбере всичко, което е отредено за него. И другата тук, плаха и изплашена да известна степен... стахуваща се от последствията, и затова неосмеляваща се да изкрещи или дори прошепне.

Ти не знаеш защо го правя... не знаеш, че се изплаших, че ще си отидеш. Завинаги. И питаш себе си защо... може би от страх да чуеш отговора, не питаш мен... Но не е, за да те върна пак там, не е за да ти припомня, не е за да те събудя такъв, какъвто беше. А за да те върна пак тук! До мен. Тук и сега. Там и тогава. Такъв, какъвто ти искаш да си, но да си тук.
Когато ме попиташ защо го правя,
това ще ти кажа.
А ако не ме...
няма да разбереш........
и това.

Не изчезвай.
Защото няма да си цял. Защото част от теб, ти остави в мен.
Пак да бъдеш точно този,
който беше преди да вземеш
мойте мисли,
мойте думи,
дето в тебе разбъркват света.
Защото ти имаш свои, които по-добре те описват, които по-добре ме описват. Защото моят свят не е твой и твоят не е мой. Моят е объркан, винаги по-объркан в сравнение с изминалия момент, а твоя... подреден. До болка...
Не изчезвай.
Всичко се върти.
И рано или късно ти ще се върнеш, или аз ще дойда. Но няма къде да избягаш. Няма къде да се скрия.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Тихо остани.
Аз съм въздух.
Ти си смисъл.
Някой друг мен и теб е измислил и написал:
„Не, не искам тази среща да свърши така”
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Не изчезвай.
Тихо остани.

До мен........
И пак лъжата утре, все така бледа, уж невинна, впита в мен, ще се прокрадне покрай нас...
А аз не искам просто тази среща да свършва...