Предполагам, че беше нещо като защитна реакция.
За да не покажа наистина какво се случва.
Някъде на дълбоко.
За да не призная, че навръщане, когато останах сама, коремът ми се беше свил на топка, а даже не можех да кажа защо.
И сега не мога да го обясня.
Защото ти знаеш какво правиш, ти знаеш кой си.
Нали?
А сега слушам Sway, на The Perishers.
Не го знаеш, но тя е твоя. Заслушай се в текста. И той е твой.
Ти много неща не знаеш... няма и да ги узнаеш.
Защото съм прекалено страхлива, за да ти ги кажа.
Защото не съм убедена дали трябва.
А знам, че ти не влизаш тук.
Силен си, убедила съм се в това.
И знам, че когато решиш нещо, го правиш.
За това и предполагам, че отдавна си забравил това тук... където обаче продължават да се появяват неща за теб.
It was you who picked
the pieces up
When I was a broken soul
And then glued me
back together
...
Да, ти...
Но ти си невероятно важен, ти заслужаваш най-доброто.
На мен ми пука за теб.
Мисля за теб.
Да...
Ще кажеш какво от това.
Еми нищо...
И знам какво е щастието за теб.
И ти казвам: Бъди щастлив!
Можеш да го постигнеш, знам.
За това няма да ти говоря за някакви странични неща.
Само ще спомена погледът...
Да, онзи поглед, силният, дълбокият, истинският.
Признавам, че когато разбрах, че не си добре, щях да полудея.
И не знаех какво да правя.
Нямаше как да ти помогна.
А сега си добре.
Което е... добре.
Но нали знаеш, че ти си онзи, който е винаги там.
Ти трябва да си.
Защото без теб, аз няма да успея.
Защото и сега пак... пак сълзите горят по бузите.
Като снежинки...
Този път не можах да ги задържа.
Моля те, само не ме оставяй...
Имам нужда от теб...
Както онзи четвъртък.
..................................................................
P.S. И само да спомена човека, който днес ме накара да почувствам нещо по-специално... не обикновените... чувства. И всичко това от една обикновена снимка. Да... винаги ме е изненадвал приятно. Човекът, който ме познаваше от няколко дена, но пръв ми честити рождения ден.
