Музиката.
С нея лягам, с нея ставам, с нея живея. Тя е в мечтите ми, в мислите ми, в реалността ми. Тя е с мен, тя е с приятелите ми, със семейството ми.
Всяка песен има своята история. История, която аз съм отредила да е нейна. История, която се променя спрямо моето израстване, но остава за същите хора, за същите чувства. А една песен има много и различни истории. Събрала по малко от нечие щастие, нечии сълзи, нечия усмивка или нечия тъга – тя е все тъй уникална за теб, колкото е уникална и за мен.
И има една песен, която е носила безкрайно щастие. Песен, която с първото чуване, разкри мечтите ми и показа желаното бъдеще. Мелодия, която със времето, всеки път, когато звучеше, в очите на едно момиче валеше. Тонове, които се сливаха със сподавения звук на сълзите. Глас, които връщаше в миналото и просто оставаше там, заедно със слушателя... който разкриваше хаос и парчета от счупени мечти. И в крайна сметка просто песен, която изобразява период от един живот. Която изобразява различни периоди от много животи. И когато затворя очи и я чуя, започвам да рисувам себе си...
Ozzy Osbourne – I just want you
P.S. И да не продължаваме списъка с Respect – За теб... или P Diddy – Last night… и DJ Sava feat. Elena – Gone away… И песните от морето, носещи изпепеляващи погледи, глупав диалог, сладък дъх и безброй много усмивки.
Защото във всяка една от тях, съм оставила по частица от душата ми.
