Гледах ги отстрани, две приятелки... изглеждаха наистина близки, лежаха на едно легло с очи вперени в тавана, а до тях един пакет с бисквити Еверест свършваше с изумителна скорост. От време на време се поглеждаха със замислен поглед, после избухваха в смях и продължаваха да разговарят разпалено. Усмивките им по лицата не се заличаваха, а в очите им светеше светлината на надеждата. И знам, че помниш тази вечер, защото това бяхме ние, защото говорихме за нея преди няколко часа. И защото беше наистина забавно... особено след разочароващата вечер. И бисквитите, превърнали се в символ.
И ако някой просто ни беше чул за какво си приказваме...
