Кажи ми една твоя тайна, за да знам, че притежавам част от миналото ти.
Подари ми една твоя мечта, за да знам, че имам прашинка от бъдещето ти.
Прошепни ми една твоя истина, за да усетя, че съм част от настоящето ти.
Просто, за да бъда до теб наистина... защото не съм предмет... защото не съм поредната непозната, минаваща през магистралата, наречена твой живот. Тъй като искам да виждам усмивката ти и утре... и не желая да забравя очите, вперени в изгрева на една нова история.
И понеже не си тук... и не знам дали ще те намеря, а имам нужда...
Но тишината погълва вика ми........
