Качвайки се на трамвая, се обърна и впери поглед някъде в далечината

И си мислех как така хора, които ме гледат с такава злоба, могат да ми задават приятелски въпроси, с престорен тон и лицемерна усмивка?!
Как така хора, които се преструват, че не виждат истината, че не са чули гласа ми и не виждат очите, с които ги гледам вече, ме викат, крещят името ми и всъщност се преструват, че се радват, че ме срещат?!
И после, обясни ми, как човек да запази оригинала, как да остане истински, когато живее в свят, в които царува фалшът... който е пълен с отражения?