И точно преди една седмица..... по-точно една седмица и няколка минути.
Днес, докато слушах музика, свързана естествено, си спомних как тръгнах. Как докато чакахме да тръгне влака и гледах кой къде се качва. Като ги видях да се запътват към нашия вагон, започнах да си повтарям да се махат, че не ги искам... просто не исках морето, което цяла година чаках, да започва по този начин. Еми.. започна, разбира се, но признавам – очаквах да е много по-зле... а то беше просто перфектно. Доволна съм от себе си.
Казаха ми, че се заблуждавам...
Сещаш се... Когато си мислиш, че нещо е минало покрай теб и си е заминало, и смело се устремяваш по пътя си, но то излиза иззад най-близкия ъгъл и те спира, и сам проваляш себе си и се връщаш отново там, в началото. Е, бяха ми казали, че се чувствам така, защото просто сме лято, заради обстоятелствата. А и определено не вярвах и самата аз в себе си, че всичко е отминало и не е оставило някаква диря, която да ме върне отново. Защото следи има, те ще бъдат може би винаги там. Колкото и да избледнеят, колкото и да се заличат, следите ще останат, докато аз съм този човек.
И се страхувах.... много се страхувах. А малко хора ме разбираха, наистина малко. Просто не знаеха какво е да се страхуваш от себе си... да се страхуваш от чувствата си, да не се доверяваш на сърцето си... да не искаш да признаеш, че може би си се заблуждавал и лъжата, в която си живял, си я създал сам......... Да попадаш в някаква черна дупка при мисълта, че си слаб и не можеш да спасиш себе си.... да осъзнаеш, че все още си зависим.
Но нито едно от тези неща се случи! Още от началото, когато просто се правех, че те не са там, че аз съм в друго измерение... Когато отново ми се направиха на приятели и оставиха настрана неприязънта за една прегръдка време. И тогава осъзнах, че аромата го няма... че съм свободна да съм онова момиче с вечната усмивка на лицето и смеещите се очи. И от месеци го няма... и няма и да го има.
И просто се почувствах доволна... и просто се погледнах в огледалото и видях това, което искам. “Внимавай какво правиш, защото не е хубаво да се погледнеш и да се срамуваш от това, което си направил” – ми казаха веднъж. Предполагам после тези думи са ги чули още много други.
Аз не можах да те променя, но ти промени мен. Дано друг успее, защото това, което си...
не струва.
