И зимата мина преди да я усетя. Пролетта се изниза, сякаш нарочно искаше да се скрие от мен. А ако не го хвана, и лятото ще ми се изплъзне. Но ще го държа за ръка и няма да го пускам. Ще го пазя в сърцето си, за да ми бъде винаги шарено и цветно.
Обаче си мислех, докато бях седнала на тротоара, че все пак не беше толкова зле от септември насам. Доста неща се случиха и все пак се чувствам някак си по- себе си, благодарение на тях. Ако дори и една малка прашинка беше различна, сега нямаше да съм това момиче.
И в съзнанието си пазя хиляди бутилки, пълни с разноцветни спомени, кашони с преживявания, кутийки с усмивки, бурканчета със сълзи, хвърчащи прегръдки и незавършени целувки...
Част от моето минало, която прави бъдещето ми по-вълшебно.
