11 юли 2008

Но ние бяхме сами във Вселената

Красотата на звездите се отразяваше в блясъка на твоите очи, докато луната нежно се усмихваше.Усмихваше се на всички онези, които в момента я гледаха със сълзи в очите; които стояха до прозореца си и й отвръщаха със същата усмивка; онези, които бяха с човека, олицетворение на мечтите им, и й благодаряха, че свети за тях.