Знаеш ли какво е да стоиш посред нощ, загледан в тъмнината пред теб, обзет от мисли за времето и единствената светлинка да идва от настолната ти лампа?
Да се страхуваш да заспиш, защото знаеш, че на сутринта отново ще се събудиш сам?
Да искаш да се обадиш на някой да дойде при теб, но да знаеш, че целият град спи?
Да се страхуваш да заспиш, защото знаеш, че на сутринта отново ще се събудиш сам?
Да искаш да се обадиш на някой да дойде при теб, но да знаеш, че целият град спи?
Знаеш ли какво е да искаш да споделиш най-съкровените си чувства и да няма кой да чуе шепота ти?
И да продължаваш да стоиш в леглото си, изпитвайки сковаващ страх да затвориш очите си...
Защото времето не спира, а ти стоиш все на едно и също място.
