16 април 2013

Еми, мина... друг път

Толкова е гадно да губиш, че няма на къде просто... Едно... като че те изяжда от вътре. Като че огромна дупка се отваря там, където би трябвало да е стомаха ти.

А пък още по-гадно е, когато искаш нещо, ама не го правиш, защото решаваш, че по-добре не или че не е сега подходящ момент. Тогава търсиш виновен, който да обвиниш, за да ти олекне, ама няма. Защото ти си си взел решението и ти си си виновен сам.

И пак губиш. Само че уж си бил взел рационално и разумно, и зряло решение. Ама губиш, и дупката си седи в теб.