Човек съм аз, из космос щъкам… от Оз съм

По жълти павета вървя, в зелени небета се оглеждам, чужди мисли слушам и в червени цветя се сгушвам. На всяко паве слънце рисувам, във всяко небе дърво посаждам, всяка мисъл в музика превръщам и цвете ти подарявам.

Толкова красиво пише тази Яна. Седиш там и ги слушаш и се опитваш да запомниш всичко, за да можеш всяка сутрин с думите й като мантра да се събуждаш и всяка нощ пак с думите й като мантра да заспиваш.

Слушаш я, като снимка, от която ти си част и с всеки твой дъх част от снимката оживява, и се местиш от нея във втора, после трета, после пак втора, после отново трета, после пак в началото… и така. И накрая едни хора от Оз в една малка детска стая си говорят едни приятнострашни работи.

199 причини да се влюбиш. В живота. В красотата му. В сложната му простота. Или в простата му сложност. В нежността. В града. В сградите. В имената. Във всичко.

И е толкова красиво, че ти идва да паднеш и да умреш. 

"Да говорим спокойно за любовта е лукс."

"Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта – няма страх."

"Единственото нещо, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да й пука дали е уместна. Любовта е много нетактична." - Ана

"...Градът ни е много грозен, затова е поносим. Нас красотата ни убива. Усетих го, когато бях в Рим. Толкова е красиво, че можеш да паднеш и да умреш." - Труман

"В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си..." - Труман