Най-чистата любов - защото той може само да дава, без да взима.
28 февруари 2010
Януари го срещнах. Аз на четвъртия ред, а той пред мен. Влюбих се.
Февруари той ме срещна. И тре часа от живота си ми ги подари. Пихме шампанско. За бъдещето ни.
През март той ми даде част от себе си. "Ladies and Gentlemen, I am afraid I have some bad news... I am not going to be taking my clothes off tonight. " – Janet
Април разбрах, че когато той се смее, времето за мен спира.
Май беше изцяло мой. Приятнострашно беше, когато той ми се даваше, и страшно приятно, когато ме взимаше.
Юни имахме се една пурета време и ръката ми в неговата беше цяла нощ.
Юли толкова лесно ни беше да бъдем обичани.
Август лудостта си изживях... сама.
Септември ново начало беше. Толкова различно обаче.
Октомври вече отдавна влюбени приятели бяхме с искра съвсем слаба.
Ноември полъх лек от него единствено усещах.
Декември погледите ни срещнаха се, топли, но сериозни. И кръгът се затвори.
А някъде там една любов умря... обезобразена. Друга пък роди се – тази към театъра. Нови прекрасни хора в живота ми се появиха. Други пък изоставиха ме. Страст, сласт и т.н. Празници и делници, диви нощи и спокойни дни. Красота!
А на 30 декември 2010г., малко след 23ч. той ми каза Чао!, след като ме видя, след като ме погледна... няколко пъти, ТОЙ! и ми каза Чао! Той! И. Ю.
Дали това не е ново начало?
Добре дошла, 2011! Готова съм :)
