Има два вида хора – такива, които обичат себе си, и такива, които обичат себе си МНОГО. Е, аз съм от вторите... и няма да позволя на някакъв егоистичен и безчувствен тип да ме подтиска и да ме кара да се чувствам недостойна. Защото аз съм АЗ! Аз съм много повече от достойна, защото съм себе си и съм божествена. И го разбирайте, както искате, не ми пука дали сте съгласни или не. Погледнете се в огледалото и после погледнете мен. И разликата не е в това, че аз нямам дефекти, разликата е там, че аз си ги харесвам и точно това ме прави силна... защото аз вярвам в себе си. Най-добре мога да ви покажа какво е това гордост, какво е това класа, как се ходи с вирнат нос, ама толкова вирнат, че небето да докосне, и в същото време да не се спъна нито веднъж. Не сте познали с кой да се заяждате и кой да си мислите, че сте победили. Защото, просто, аз съм непобедима... и недосегаема, и каквато още се сетите. Вие мен не можете да ме стигнете. Не е като да не съм се борила, не е като да не знам коя съм и къде ми е мястото. И сега мога да ти говоря, като че всичко е наред, обаче аз не забравям. И всичко се връща. Така ще те ритне отзад, че главата не в земята ще си зариеш, а и аз не знам кой кръг на ада ще те погълне. Ще ти се върне и ще ти се плаче, ще ти се вика.... и тогава аз ще съм там отгоре, все още толкова прекрасна, прелестна, и дори няма да си направя труда да ти кажа кога се е случило това, сам ще се пържиш, САМ... Защото накрая... винаги оставаме сами. Само че аз обичам себе си и ми достатъчно да съм сама!
